ВЪТРЕШЕН ОДИТ В ОБЩИНИТЕ

Вътрешният одит е ключов елемент от системата за добро управление в публичния сектор. Неговата роля далеч надхвърля традиционното разбиране за проверка на документи и откриване на грешки. Съвременният вътрешен одит е независима и обективна дейност, която предоставя увереност и консултации с цел подобряване на управлението, контрола и процесите по управление на риска.

В общините вътрешният одит има особено важно значение, тъй като местната власт управлява значителни публични ресурси, изпълнява множество социални функции и реализира инвестиционни програми с висока обществена значимост.

За главните счетоводители, финансовите директори и ръководителите на бюджетни звена взаимодействието с вътрешния одит е съществен фактор за осигуряване на законосъобразност, финансова дисциплина и ефективност.

Същност на вътрешния одит

Вътрешният одит представлява независима дейност за предоставяне на увереност и консултиране, предназначена да подобрява дейността на организацията.

Чрез систематичен и дисциплиниран подход вътрешният одит оценява:

• системите за финансово управление и контрол;

• управлението на риска;

• процесите на управление;

• ефективността на дейностите;

• законосъобразността на операциите.

Основни цели на вътрешния одит

Подобряване на управлението. Одитът подпомага ръководството при вземането на решения.

Подобряване на контролната среда. Установяват се слабости в контролните механизми.

Ограничаване на риска. Откриват се потенциални заплахи за организацията.

Повишаване на ефективността. Анализират се процесите и се предлагат подобрения.

Защита на публичните средства. Предотвратяват се финансови нарушения и загуби.

Нормативна рамка

Вътрешният одит в общините се основава на:

• Закона за вътрешния одит в публичния сектор;

• Закона за публичните финанси;

• Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;

• Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит;

• Етичния кодекс на вътрешните одитори;

• методическите указания на Министерството на финансите.

Независимост на вътрешния одит

Един от най-важните принципи е независимостта.

Вътрешният одитор:

• не участва в оперативното управление;

• не одобрява разходи;

• не осчетоводява операции;

• не носи отговорност за изпълнението на дейностите, които проверява.

Той оценява дейността обективно и безпристрастно.

Основни видове вътрешен одит

Одит за съответствие

Проверява дали дейността се извършва съгласно:

• законите;

• подзаконовите актове;

• вътрешните правила;

• договорите.

Финансов одит

Оценява:

• надеждността на финансовата информация;

• правилността на счетоводните операции;

• достоверността на отчетите.

Одит на системите за контрол

Проверява ефективността на вътрешния контрол.

Одит на изпълнението

Оценява:

• икономичността;

• ефикасността;

• ефективността.

Одит на информационните системи

Проверява:

• сигурността;

• надеждността;

• достъпа до данни;

• архивирането на информацията.

Одитен процес

Вътрешният одит следва ясно определена методология.

Етап 1. Планиране Преди всяка проверка се извършва анализ на риска.

Оценяват се:

• значимостта на дейността;

• финансовият обем;

• предходни нарушения;

• промени в нормативната уредба.

Годишен одитен план. Всяко звено за вътрешен одит изготвя:

Стратегически план. Обикновено за период от 3 години.

Годишен план. Съдържа конкретните проверки за съответната година.

Етап 2. Подготовка на одитния ангажимент

Определят се:

• целите;

• обхватът;

• критериите;

• методите за проверка.

Етап 3. Събиране на доказателства

Одиторът използва различни техники.

Преглед на документи

Проверяват се:

• договори;

• фактури;

• счетоводни регистри;

• платежни документи;

• отчети.

Интервюта

Провеждат се разговори със служители и ръководители.

Наблюдение

Проследява се изпълнението на процесите.

Аналитични процедури

Извършват се:

• сравнения;

• тенденционен анализ;

• анализ на отклонения.

Етап 4. Одитни констатации

Всяка констатация съдържа:

Състояние

Какво е установено.

Критерий

Какво е изискването.

Причина

Защо е възникнал проблемът.

Последствие

Какъв е рискът или щетата.

Препоръка

Какво трябва да се подобри.

Одитен доклад

След приключване на проверката се изготвя доклад.

Той включва:

• цели;

• обхват;

• методология;

• констатации;

• препоръки;

• заключение.

Проследяване на препоръките

Одитът не приключва с доклада.

Проследява се:

• изпълнението на препоръките;

• сроковете;

• предприетите мерки.

Взаимодействие с бюджетното счетоводство

Бюджетното счетоводство е сред най-често одитираните области.

Проверка на счетоводните записи

Одиторите анализират:

• коректността на осчетоводяването;

• аналитичните регистри;

• спазването на сметкоплана.

Проверка на финансовите отчети

Оценява се:

• достоверност;

• пълнота;

• съответствие с нормативните изисквания.

Проверка на бюджетното изпълнение

Одиторите сравняват:

• план;

• изпълнение;

• отклонения.

Одит на приходите

Проверяват се:

Данъчни приходи

Неданъчни приходи

Такси

Наеми

Вземания

Особено внимание се обръща на събираемостта.

Одит на разходите

Основните проверки включват:

Законосъобразност

Документална обоснованост

Правилна класификация

Наличие на бюджетен кредит

Одит на обществените поръчки

Това е една от най-рисковите области.

Одиторите проверяват:

• избор на процедура;

• документация;

• оценка на офертите;

• изпълнение на договорите;

• плащанията.

Одит на капиталовите разходи

Проверяват се:

• инвестиционни проекти;

• строителни дейности;

• доставки;

• приемателни документи;

• разплащания.

Одит на общинските активи

Обхваща:

Инвентаризация

Управление на собствеността

Продажби

Отдаване под наем

Бракуване

Одит на европейските проекти

Особено важен сектор.

Проверява се:

• допустимост на разходите;

• обществени поръчки;

• индикатори;

• отчетност;

• устойчивост на проекта.

Най-често срещани одитни констатации

Липсващи документи

Неправилно осчетоводяване

Нарушения на вътрешните правила

Недостатъчен контрол

Слабо управление на риска

Неточни финансови отчети

Роля на главния счетоводител при одита

Главният счетоводител:

• предоставя информация;

• съдейства при проверките;

• анализира констатациите;

• участва в изпълнението на препоръките.

Добри практики

✓ Поддържане на актуални счетоводни регистри

✓ Своевременно осчетоводяване

✓ Добра документация

✓ Регулярни вътрешни проверки

✓ Активно управление на риска

✓ Изпълнение на одитните препоръки

✓ Електронен документооборот

Връзка между вътрешния одит и финансовото управление

Вътрешният одит не е контролен орган в традиционния смисъл.

Той е партньор на ръководството при:

• подобряване на процесите;

• ограничаване на риска;

• укрепване на контрола;

• повишаване на ефективността.

Вътрешният одит е съществен елемент от доброто управление на общинските финанси. Чрез независима оценка на контролните системи, финансовите процеси и управлението на риска той подпомага ръководството при вземането на информирани решения и защитава обществения интерес. За специалистите по бюджетно счетоводство сътрудничеството с вътрешния одит е предпоставка за по-високо качество на отчетността, по-добра финансова дисциплина и устойчиво развитие на публичния сектор.