ПРЕГЛЕД ЗА ОБЕЗЦЕНКА/ПРЕОЦЕНКА НА НЕФИНАНСОВИ ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ

Принципът "Предпазливост" като основа

Всяко бюджетно предприятие е задължено да представя в своите Годишни финансови отчети (ГФО) вярно и честно имущественото и финансовото си състояние. Ключов механизъм за постигане на тази цел е стриктното прилагане на счетоводния принцип "Предпазливост" (чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗСч).

Дефиниция: Предпазливостта изисква оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби, като се недопуска надценяване на активите и подценяване на пасивите.

Този принцип е пряко свързан с периодичния преглед за обезценка и преоценка на дълготрайните активи (ДА).

I. Първоначално Признаване на Активите: Какво Влиза в Цената?

Преди да се пристъпи към последваща оценка, е важно да се знае какво формира цената на придобиване на нефинансовите дълготрайни активи (НФДА) съгласно НСС 16 и НСС 38:

1. Дълготрайни Материални Активи (ДМА) – НСС 16

Цената на придобиване включва покупната цена (с мита и невъзстановими данъци) и всички преки разходи, необходими за привеждане на актива в работно състояние. Това са разходи за подготовка на обекта, доставка, монтаж, хонорари на архитекти/инженери, предполагаеми разходи за демонтаж и възстановяване на терена.

Не се включват административни и общи разходи (освен ако не са пряко свързани), разходи за пуск и предпроизводствени разходи, разходи за обучение на персонала, финансови разходи, глоби/санкции.

2. Нематериални Активи (НМА) – НСС 38

При НМА принципът е сходен – цена на придобиване плюс преки разходи за подготовка на актива за използване по предназначение.

• Преки разходи: Разходи за подготовка на обекта, доставка, инсталиране, хонорари на програмисти/консултанти, непризнат данъчен кредит.

• Изключени разходи: Административни и общи разходи, разходи за обучение на персонала.

II. Последваща Оценка: Обезценка vs. Преоценка

След първоначалното признаване, бюджетните предприятия могат да прилагат един от двата подхода за последваща оценка (т. 16.23 от ДДС № 20/2004 г.):

1 Препоръчителен подход (НСС 16, т. 7.1): Отчитане по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.

2 Допустим алтернативен подход (НСС 16, т. 7.2): Отчитане по преоценена стойност, намалена с начислените амортизации и последвалата натрупана загуба от обезценка.

Важно: За даден клас активи следва да се прилага само един от тези подходи, утвърден в счетоводната политика на първостепенния разпоредител.

III. Преглед за Обезценка: Специфичните Указания на МФ

1. Защо НСС 36 НЕ СЕ ПРИЛАГА?

Министерството на финансите (МФ) изрично посочва (т. 36 от ДДС № 20/2004 г.), че НСС 36 "Обезценка на Активи" не се прилага от бюджетните предприятия. Причината е, че стандартът е фокусиран върху генерирането на касови потоци, което не е присъщо за активите в публичния сектор, използвани за предоставяне на публични услуги.

Въпреки това, бюджетните предприятия трябва да спазват общия принцип, че активите не трябва да се оценяват на стойности, които не могат да бъдат възстановими.

2. Честота и Обхват на Прегледа

• Периодичност: Най-малко веднъж на три години (т. 86 от ДДС № 07/2017 г.). Преди това срокът е бил две години.

• Обхват: Прегледът се извършва за всички нефинансови дълготрайни активи.

◦ Изключение: Не се извършва тест за обезценка на активи, които са в процес на придобиване/строителство със срок под една година.

◦ Амортизирани активи: Дори активи с балансова стойност, равна на остатъчната, подлежат на преглед за обезценка на общо основание.

3. Тест за Обезценка: Сравнение на Стойностите

При прегледа се съпоставя Балансовата стойност на актива с неговата Текуща възстановима стойност (т. 82 от ДДС № 08/2018 г.).

Балансова стойност - стойността, по която активът се води счетоводно (след амортизации).

Текуща възстановима стойност - справедливата стойност на актива или текущата покупна цена на сходен актив със същия потенциал на икономическа изгода.

Признаване на Обезценка: Обезценка се отчита само при наличие на траен спад в цените на съответните активи. Временни флуктуации не се вземат предвид.

4. Практически Стъпки и Документиране

Процедурата по обезценка/преоценка изисква стриктна организация

Заповед: Издава се заповед, която определя обхвата, сроковете и длъжностните лица (комисия), отговорни за дейността.

Срокове: Работата на комисията трябва да приключи преди крайните срокове за изготвяне и представяне на ГФО.

Протокол: Обезценката се документира с Протокол за преглед за обезценка на ДА, който съдържа:

◦ Счетоводна сметка/Аналитична сметка

◦ Инвентарен номер

◦ Остатъчен срок

◦ Балансова стойност

◦ Възстановима стойност

◦ Сума на обезценката (Балансова ст. - Възстановима ст.)

5. Счетоводно Отчитане

Ако балансовата стойност е по-висока от възстановимата, тя се коригира до размера на възстановимата стойност чрез:

• Сметка 7801 „Преоценки на нефинансови дълготрайни активи“ от СБО.

• Счетоводна операция: Дт с/ка 7801 / Кт с/ка от р. 2.

Операциите се осчетоводяват в края на отчетния период, след текущото начисляване на амортизациите за м. декември.

IV. Преоценка: Изисквания за Експертна Оценка

При преоценката, особено за земи, сгради и терени, се изисква определяне на справедливата (пазарната) им стойност чрез оценка от лицензирани оценители.

Важно: Експертна оценка от външни оценители е допустима ЕДИНСТВЕНО за уникални активи, които нямат пазарен аналог.

Заключение: Същественост и Съответствие

Правилното прилагане на тези указания гарантира, че финансовите отчети отразяват реалната стойност на активите. Принципът на същественост е ключов – той определя дали дадена корекция е достатъчно значима, за да повлияе на решенията на потребителите на информацията.

Следвайте утвърдената счетоводна политика на Вашия първостепенен разпоредител и спазвайте тригодишния цикъл за преглед, за да осигурите пълно съответствие с изискванията на Министерството на финансите.

Тази статия е базирана на указанията на МФ, включително ДДС № 20/2004 г., ДДС № 05/2016 г., ДДС № 07/2017 г. и ДДС № 08/2018 г.

Задай своят въпрос тук: